Археолозите са направили геофизично проучване с модерна техника

Праисторически богаташки град с квартали, улици и двуетажни къщи откриха археолозите под могила край с. Иваново, Върбишко. Селището е обитавано между 5800 и 5500 година преди Христа и на него попаднаха случайно, след като строителна фирма започна да руши възвишението по погрешка, докато гради дига за река Камчия през 2008 година. Макар и непоправимо е унищожена една седма от селището, археолозите могат да градят своите тези. Не е изключено селището да е било култов център, заради превъзходното качество на керамиката и сечивата в сравнение с тази в съседни селища от този период, допускат още специалистите. “Керамиката е със съвършено качество и украса без аналогия в сравнение с намираната в селища от тази епоха. Хората са били с вкус и, може да се каже, с аристократичен стил”, каза ръководителят на археологическите разкопки д-р Светлана Венелинова от Регионалния исторически музей в Шумен. Открити са изключително ценни за науката древни предмети – сечива и оръжия от кремък и кости, каменни брадви, глинени и керамични съдове, някои от тях са напълно здрави. Градът е бил защитен с дървена крепостна стена висока 5 метра. Направена от дъб, тя е била подсилена и измазана с глина. Отвън е имало 8 метра широк и 3 метра дълбок воден ров, за още по-добра защита от нападения. Въпреки това заради постоянните войни със съседни племена в рамките на 300 години селището е изгаряло напълно 7 пъти, като всеки следващ път било изграждано отново върху останките на старото. Ще се търси и причината, която карала хората да се връщат всеки път тук. Археолозите са направили геофизично проучване с модерна техника от лабораторията по архиометрия към Нов български университет, което е спестило години работа “на терен”. Изследването, чрез което с електромагнитни вълни се засичат частиците метал на дълбоко в земята, е показало, че праисторическото селище е устроено като много по-късен античен град. Теренът е с едно изключително рядко селищно устройство. Къщите били разделени на своеобразни кварталчета, между които са били прокарани прави улички. На компютърния модел се виждат улици с ширина 1,5 – 2 метра, дървени къщи с различна големина, правилно ориентирани в редици, образуващи квартали. Повечето сгради са били двуетажни с височина около 3 м и ширина 18. Подовете им са имали 30-сантиметрова хидроизолация от глина върху дървена скара, а най-отгоре пласт дървени дъсчици, наредени като съвременен паркет. Изключителен интерес за археолозите представляват стените на къщите, които били изградени от дъбов материал. Такива дървени фрагменти досега не са намирани на целия Балкански полуостров, каза още д-р Венелинова.

Лилия ВЪЛКОВА