Кметът на силистренското с. Смилец Иван Чанов пред „Форум”:

 

Ако има предприемчиви хора, можем да си позволим да направим много неща...

 

Първата годишнина от освещаването на храма „Св. Йоан Кръстител” в силистренското село Смилец бе отбелязана наскоро. Църквата е сглобяема и е издигната само за 20 дни. Според кмета на селото Иван Чанов това е първата сглобяема църква, съградена в България. Името му е изписано като ктитор на храма заедно с имената на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, евродепутатите Димитър Стоянов и Слави Бинев и депутата Десислав Чуколов.

В селото, което е с близо сто и осемдесетгодишна история, няма църква от 1966 година - съборена е от тогавашните местни управници. Според исторически свидетелства селото е създадено през декември 1833 година от завръщащи се българи-бежанци, които са тръгнали заедно с изтеглящите се руски войски след руско-турската война от 1828 - 1829 година. От Смилец са двама Ботеви четници - братята Курти и Илия Чобанови, на които преди повече от две десетилетия бе издигнат паметник.

Днес основен поминък на жителите на Смилец е земеделието. Селото има 20 000 декара земя, от които 18 960 декара се обработват. В селото живеят над 520 души. Няма училище и децата пътуват с училищни автобуси от Смилец до Силистра и до училището в съседното село Професор Иширково.

Кметът на селото Иван Чанов е състоятелен човек. Има добър бизнес. Но това не го е направило студен и пресметлив. Той е известен като емоционален човек, с вкус към живота. Въпреки че през последните години е имал сериозни здравословни проблеми, това не го е обезверило и не е притъпило чувството му за хумор.

Иван Чанов е роден на 29 февруари 1960 година в с. Професор Иширково, но детството му е преминало в с. Смилец. Завършил е СПТУ по машиностроене. Работил е като шофьор, а от 1991г. се занимава с частен бизнес - животновъдство, след това създава фирма за транспорт и търговия с инертни материали. Женен е, с една дъщеря, която е завършила медицина във Варна. Чанов е избран за кмет с листата на „Атака”. Удостоен е с награда за достоен българин за 2009 година.

 

- Как празнувате рожденя си ден?

– На всяка високосна година. Празникът започва в 7.32 часа, когато съм роден и продължава до другия ден. Като се има пред вид това, че съм роден във високосна година, още съм в пубертета. Трябва да съм на 12 години, защото досега съм празнувал само 12 рождени дни. 

- Освен рождената дата, има ли още нещо нестандартно в биографията Ви?

- Не зная какво влагате в тази дума. Но няма нещо необичайно в живота ми, няма нещо различно от живота на обикновения българин. Отбих военната си служба в граничните войски в Бургас - бях шофьор на заставите в Синеморец и Резово. След военната служба бях разпределен в завод “Стомана”, но отказах да отида и ме изтеглиха в тогавашния АПК в с. Професор Иширково. Там започнах работа като автомонтьор. Тогава търсеха млади специалисти в селското стопанство. После станах шофьор. Много съм благодарен на сегашната председателка на земеделската кооперация “Нива 92” Велика Славова Стоилкова. Работих и в ДАП. И от 1990 година се занимавам с частен бизнес. Със земеделие и животновъдство съм се занимавал  още при комунизма - гледах много животни. След това създадох транспортната фирма и от 1997 година се занимавам с търговия и транспорт на инертни материали – дистрибутор съм на кариери. Когато ме избраха за кмет, прехвърлих фирмата на дъщеря си Северина Чанова, която само преди един месец завърши медицина във Варна. Сега фирмата е нейна. Разполага с 20 самосвални композиции за инертни материали /специализирани товари/.

Всеки трябва да има точно определено място в живота, слънце има за всички и място под слънцето, стига човек да съумее да намери точното място, където трябва да застане. 

- Вие как го намерихте това място?

- След 1990 година пътувах по чужбина. Даже през 1995 година бях в Барселона по покана на Христо Стоичков. И 35 дни бях шофьор в Барселона. В чужбина видях много неща.

Но човек трябва да се подготви за живота, да има някакъв личен капитал, да има някакъв аванс, за да може във времето да се доказва. И така стана, че в момента, когато се сринаха много неща, губихме и печелихме. Но за това не съжалявам. Единственото,за което съжалявам, е за здравето си, но вече се възстановявам.

А кмет станах след едно събрание в селото, когато последната кооперация се разби и я ограбиха. Намесих се и им казах, че единственото спасение е да се смени политиката на БСП и на управляващите в Смилец. Тръгнах срещу кмета и му казах, че мога да му уредя строителни материали и други неща. Той ми казва: „Ванка, нищо не ми трябва, аз имам кошери, занимавам се с пчеларство”. Това ме амбицира, подкрепиха ме и момчетата, които работят при мен, моите съселяни. Стана едно голямо наводнение през 2005 година и аз по цялата улица, на която живея /там съм израснал, детството ми е минало там и продължавам там да живея /закарах 100 тона чакъл и фракция, закарах и цимент и на когото каквито му трябваха строителни материали да си ремонтират дворовете, къщите и оградите. Казал съм, че докато съм кмет, улицата ще я направя с бордюри и с тротоари и съм започнал. На събранието им казах, че мога да стана кмет, но не от БСП, защото ми предлагаха да се кандидатирам от БСП. Те не са ми в кръвта, в сърцето – нещо, което не ти е познато, няма как да станеш. А като ме избраха за кмет, казах на комунистите: „Вие съборихте църквата в селото, аз събарям вас, но ще направя всичко възможно да построим църква, дори и да е малка, да си я имаме на същото църковно място, което е познато на всички жители на селото”. И я построихме...

- Защо събориха старата църква?

- Понеже тогавашният първи секретар на ОК на БКП Вельо Максимов беше от Смилец. Напиха се комунистите, нас, децата, ни набиха, дръпнаха я с два трактора, събориха я... Кой можеше да каже нещо? Нямаш право да питаш - ха си питал, ха са те убили като куче. Те и сега, ако човек им покаже един пръст, ще му лапнат ръката. Тук има един депутат Антон Кутев, който ходи, пише и плюе навсякъде. Той е аутсайдер отвсякъде, това го отразете във вестника. Само ходи и дразни хората – туй ще направим, туй ще дадем, туй ще помогнем. Идва да ме сменя, събрал петнайсет човека да гласуват против мен. В същото време ме покани премиерът в МС да бъда награден като достоен българин. А Кутев внася подписка против мен в Народното събрание - лошо съм се държал, псувал съм ги, напивал съм се. Каня го вече трети месец да дойде, да седнем да проведем един открит разговор, да поканим симпатизанти на БСП, на ГЕРБ, на „Атака” в моя кабинет. А той се скрил в една стая и са се подписали там 15 човека, от които на половината съм помагал. Но така са решили, така са го направили. Станах кмет и започнах да променям много неща, понеже в моя плакат пишеше: „За пълна промяна на село Смилец”. И съм го спазил - може би 70 - 80 процента, имам още доста неща да довършвам. Въпреки заболяването - то не ми попречи да работя. С приятели, с фирми, спонсори и мои пари.

- Сигурно сте много състоятелен човек...

- Имам стабилен финансов гръб - много строителни фирми, с които работя, помагат с пясък, инертни материали. Помагат и бизнесмени.

- “Атака” как се свърза с Вас?

– За да вляза в „Атака”, много ми повлия моето семейство. На първо време майка ми и най-вече жена ми и дъщеря ми, макар че дъщеря ми като че ли гравитира към ГЕРБ. Тя помага на селото – дала ми е от порядъка на 80 - 90 хиляди лева като инвестиция за селото – тротоари, чешма съм направил в центъра. Дъщеря ми вложи 9400 лева за това, че останах жив, построихме я и най-скоро искам да направя още един празник на селото и да я подаря. Направих със собствени средства, досега съм дал 23 800, общо 650 квадратни метра тротоари и плочки. Ремонта на кметството съм го направил с лични средства - само един бойлер, един хладилник и един климатик получих от общината. Всичко друго, около 46 хиляди лева, съм извадил и съм платил лично, за което имам и документи.

- Съпричастно ли е населението на Вашите усилия?

- Има и такива, които просто гледат. Но имам подкрепата на младите хора, те ме крепят и ми дават надежда да работя за тях. Много млади хора има около мен и се старая да им помагам. Селото има около 520 жители. Лошото е, че повече от 65 на сто от хората са на 55 - 60 годищна възраст.

- Какво трябва, според Вас, като кмет и бизнесмен, да се направи в такива села, за да започнат да се заселват млади хора?

- На първо място трябва да се отворят работни места...

- Какви работни места?

- В едно такова малко село може да се направи овощна градина, могат да се направят, примерно, една или две животновъдни ферми. При нас, за селото, това е от голямо значение –  млякото, месото, сиренето, пилешкото месо, яйца – това хората могат да си го произвеждат дори в личните стопанства или във ферми извън населените места. Ако има предприемчиви хора, можем да си позволим да направим  много неща...

- До края на мандата остава около  година и половина. Имате ли идея за такъв бизнес?

- Аз нямам година и половина. Излизам в отпуск и отивам да се лекувам. Но няма да се откажа от селото. За да правя инвестиции, да търся инвестиции и да правя от стотинката левче, значи имам интерес, обичам селото. За себе си имам идея и сигурно ще го направя, но нека да не го коментирам. На първо време ми предстои да направя протезиране , след това ми трябва време да се възстановя. Но няма да оставя нещата в кметството и в селото да бъдат на самотек. Лечението ще продължи може би от пет до седем месеца.

Вярвам, че има бъдеще за младите в селото. Само дето като че ли на някои не им се работи. Те се задоволяват с малкото, което изкарват и това им пречи. Могат да работят в Силистра на добре платена работа и да пътуват до селото. Аз се изтеглям да живея на село. В Силистра имам офис. Още преди да стана кмет съм изнесъл бизнеса във Варна, Добрич, Шумен и Силистра. Но ще живея на село. Имам жилища във Варна, в Каварна, сега купувам място в Силистра да си направя къща. Но ще живея на село. То е казано - пари за старини не пази. Човек трябва да се развива, да работи и никога да не забравя откъде е тръгнал. Това е ммного важен девиз, искам да го отразите и във вестника, да знаят младите за какво става дума. Не трябва да се забравя откъде си тръгнал...

- Вие сте доста натоварен човек. Да не би напрежението да е причина за заболяването Ви?

- Едва ли е основната причина. Става дума за лекарска грешка. Бях ослепял, онемял. Откриха ми и деабет. Но изследване при китайски специалист доказа, че нямам диабет. Това обяснява всичко...

- Какво крепи един човек, когато е тежко болен – виждам, че не сте отчаян?

- Важното е да си отпитмист, че това ще отмине много бързо, важното е да забравите болките. Отрязаха ми двата крака и още не съм плакал - нямам време от работа. Трябва да се работи, да се прави нещо, важното е, когато построиш нещо и оставиш след себе си -  тогава се вижда ефектът от твоя живот. Едни мъж, едно семейство, нормално е да отгледа едно, две, три деца

- Имате ли тайно желание?

- Радвам се, че хората от селото ми повярваха и съм сигурен, че ги водя по правилен път. Стари хора, като бай Жеко Стоянов, осемдесет годишен, с коня ден през ден е в кметството на работа, идва, изхвърля отпадъци, пренася това-онова, идват и младите да работят. А тайното ми желание е селото да процъфти и да се види неговата положителна промяна. Аз имам много мечти и дори да ме закачат, да ме обесят, няма да ми тежи. Важното е хората, съселяните ми, да са добре. Има много болни, страдащи. Но вярвам, че можем да постигнем малко по-хубави неща...

 

Интервю на

Пеню Пенев