Основно събитие за 2010 г. ще бъде отбелязването на 65-годишнината от Победата

Владимир Иванов - ръководител на Представителството на Россътрудничество в България и съветник в посолството на Руската федерация.

-          Роден е през 1946 г. във Владивосток

-          Завършва Московския държавен институт по международни отношения, прави аспирантура в Дипломатическата академия към Министерството на външните работи на Русия

-          Работи в Комитета за младежките организации на СССР и като зам.-председател на бюрото за младежки туризъм "Спутник"

-          Директор е на Руския културен център в Делхи, после в Катманду и Улан Батор

-          От октомври 2004 г. е директор на Руския културно-информационен център в София и съветник в посолството на Руската федерация у нас

- Г-н Иванов, приключи Годината на България в Русия. Кои бяха според Вас най-ярките моменти в нея?

- За първи път през последните 20 години в градовете на Русия се проведе Фестивал на българската култура, по време на който пред руската публика с успех се представиха най-добрите музикални, фолклорни и театрални колективи. Кулминацията на годината бе Руско-българският обществен и делови форум „Състояние и перспективи на руско-българските отношения в политическата, икономическата и културната сфери”, протекъл в Москва на 31 октомври 2009 г. Организиран от Россътрудничество, форумът се превърна, по общо мнение, във важна крачка в развитието на хуманитарните отношения и деловото сътрудничество.

Освен това РКИЦ, Министерството на културата на Русия и Министерството на културата на България станаха организатори и на Седмица и Панорама на българското кино. Безспорно обаче едно от най-ярките събития през Годината на България в Русия бе пътешествието по Волга с участниците в един друг проект на Россътрудничество: „Руско-български диалог на писателите и представителите на средставата за масова информация”. За много от писателите и журналистите запознаването с историята и културата на градовете по Волга, както и срещите с хората в тях, бяха истинско откритие.

- С какво подобни събития допринасят за развитието на двустранните ни отношения?

- Ще отговоря с конкретен пример. След пътешествието по Волга българските писатели и журналисти се върнаха в родината си с идеи за конкретни действия за разширяване на сътрудничеството с руските си колеги в областта на литературата, книгоиздателството, обмена на информация. Заедно те взеха решение да направят интернет-вестник, да издадат колективен сборник – поезия и проза, на млади писатели от Русия и България. Българските участници в круиза взеха решение да създадат в София и клуб „Волга”.

Така че мога уверено да кажа, в последните години, благодарение на Годините на България и Русия, Годината на руския език, програмите по повод 130-годишнината от Освобождението на България и 130-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между двете страни, руско-българските отношения в хуманитарната сфера преживяха подем.

- Културният живот в Русия е изключително богат. Как го постигате в условия на световна икономическа криза, която в другите страни удари силно първо сферата на културата?

- Ако нашият първи министър в Давос каза, че това е най-тежката криза за последните 70 години, то е ясно - всички трябва да се стегнем. Даже Болшой театър съкрати театралните постановки. Нищо не можеш да направиш – световна тенденция е.

Но Министерството на културата – това е единственото министерство, на което правителството в тези нелеки времена практически не съкрати бюджета. Или по-точно съвсем мъничко. През миналата година, бяха отделени 78 млрд. рубли за култура, а сега, в кризата - 74.

- Как се намират средства за подръжка на културните институти при тази криза?

- Благодарение на установяването на добри партньорски отношения с администрацията на редица руски региони и на тази в техните побратимени региони в България, РКИЦ, например, запази програмата си за участията на руските колективи и изпълнители в средните по големина градове на България – там, където вече много години няма официални прояви. Само през 2009 г. по покана на РКИЦ ансамбълът за народни песни от Лотошинския район на Московска област "Душа" и неговата солистка – заслужилата артистка на Русия В. Готовцева, се представиха в 9 града на България, з.а. на Русия, изпълнителката на руски романси Н. Сорокина - в 10 града, з.а. на Русия, пианист и композитор А. Покидченко - в 3 града с публика над 10 хидяди души.

РКИЦ се явява партньор на Министерството на културата на България, БНТ и БНР, Националния филмов фонд и др. Това дава възможност да се проведат поредица от забележителни представяния на руската култура. Например през 2009 г. се проведе V фестивал на Съвременната руска музика и ежегодния Балкански фестивал на филмовите и телевизионни програми за деца и юноши "Арт-Амфора".

- Кои ще бъдат акцентите и приоритетите в програмата на РКИЦ през новата 2010 година?

- Основно събитие за 2010 г. ще бъде отбелязването на 65-та годишнина от Победата във Втората световна война. В подготовката му вече активно се включват партньорски организации в България. На 24 ноември 2009 г., по инициатива на Федерацията за дружба с народите на Русия и страните от ОНД бе създаден Инициативен обществен комитет за отбезязване на този ден в България. В него се включиха 39 държавни и неправителствени организации от страната.

Тази година ще бъде и юбилейна за РКИЦ, който през май ще навърши 35 години и по този повод подготвя голяма културна програма. Тук ще цитирам президента на Република България Георги Първанов: "РКИЦ ще остане мостът, който съкращава разстоянието между нашите страни и народи и който е основата на дружбата, взаимното уважение и ясните приоритети".

- Какъв е приносът на РКИЦ за разпространението на руския език в България?

- Приоритет в дейността на Россътрудничество в България и на РКИЦ в София е подкрепата за изучаването на руския език и литература. Руският език в България продължава да заема второто място сред чуждите езици в България. В училища, университети, курсове, той се изучава от над 200 хиляди души. В страната работят около 3 хиляди преподаватели-русисти. Важно звено в езиковата подготовка се явява Националната мрежа на базовите училища с изучаване на руски език, в която са включени 35 училища и 5 университети.

Вече 13 години РКИЦ заедно с Държавния институт по руски език „А. С. Пушкин” и Търговско-промишлената палата на Руската федерация провеждат изпитни сесии за получаване на международни сертификати по руски език. През миналата година такива получиха около 450 души и по това България и Полша заемат първи позиции. Със съдействието на РКИЦ през 2009 г. през курсове за повишаване на квалификацията на преподавателите по руски език в България преминаха над 200 български преподаватели.

В РКИЦ има постоянно курсове по руски език, които се посещават ежегодно от над 200 души.

- За българите остават предпочитани някои от вашите университети, а вече и ЕС успя да ги открие. МГИМО се смята за най-добрата дипломатическа школа в света.

- Руското образование беше предмет на няколко международни конференции, проведени в София и в други университетски центрове на страната: "Болгария – Россия: настояще, минало, бъдеще" / 22-24 май 2009г./ "Русия, Европа и света" /28-29 септември 2009 г./

В момента по покана на руското правителство в Москва учат 15 български студенти, а с договори в Русия - над 300.

В България продължават да работят филиали на руски ВУЗ-ове, предлагащи дистанционно обучение на желаещите.

С подкрепата на правителството на нашата страна, на администрации и неправителствени организации през 2009 г. бе обявено и създаването на Руски технически университет в Габрово, в който ще могат да учат до 1000 студенти.

В РКИЦ в София активно работи Клубът на завършилите съветски/руски ВУЗ-ове, Асоциацията на випускниците на МГИМО. Само за последните 20 години в МГИМО са завършили един президент на България, два първи-министъра, петима министри на външните работи. Тук ще използвам случая да поздравя завършилата МГИМО г-жа Ирина Бокова с назначението й на поста генерален директор на ЮНЕСКО.

- Като ръководител на Представителство на Россътрудничество у нас Вие работите и за съотечествениците си зад граница. Какви са акцентите в работата Ви с руската диаспора?

- Със създаването на Федералната агенция „Россътрудничество” съществено се засили работата със съотечествениците зад граница. Основавайки се на закона "За държавната политика на Руската федерация по отношение на съотечествениците зад граница”, РКИЦ насочи своята дейност към оказване на съдействие на руската диаспора за поддържането на нейната културна идентичност и съхранението на руския език. РКИЦ оказва съдействие в организирането на всички големи мероприятия на съотечествениците, сред които: празнуването на Нова година и Масленица, общонационалните конкурси за детско творчество на руски език "Здравствуйте, братушки!", ежегодния Национален фестивал на руската песен "Я пою, значит, я живу", конкурс