Във фоайето е подредена изложбата “От находката до витрината”, която стана традиционна

Повреда в покриваната конструкция на сградата на регионалния исторически музей в Шумен е причина за течове в сградата и поддържане на висока влажност в залите, което е реална заплаха за изложените експонати. Вече няколко години ръководството търси начини да намери пари за цялостно препокриване на сградата, но такива все не достигат. Многобройните валежи миналата есен и обилното снеготопене сега са принудили служителите да използват саксиите с цветята, за да събират течащата вода, не липсват и кофи под капчуците във фоайето. С налични малки средства са правени кърпежи преди началото на зимата, когато ситуацията граничила с бедствена, но за да се реши проблема е нужно цялостна подмяна на покривната конструкция. Сградата е строена през 1981 година и от тогава са правени само частични ремонти. “Надяваме се скоро да бъде решен проблемът с покрива. Там ще трябват много пари, а нашият план е да работим малко по-малко, но за догодина да бъдем готови на някакъв етап. България ще бъде домакин на международен симпозиум по византинистика и участниците на последната среща са изявили желание в програмата да бъде включен Шумен, за да могат да дойдат и да видят “Съкровищница”, където съхраняваме уникатите във фонда на музея. В основата стои една голяма нумизматична колекция, колекцията на д-р Васил Хараланов. Тя е много ценна, защото има експонати от всички периоди, през които са сечени монети: от монетните форми преди Христа до монетите, циркулирали в Турската империя. Има също една много хубава колекция от средновековни български монети, най-голямата у нас колекция на оловни печати, които в момента сме изнесли от залата, защото се повреждат от влагата, тъй като и там тече. В момента другите ценности са аклиматизирани към средата и ако ги преместим на друго място може да се повредят. За това е много важно не само предвид предстоящата визита, но и заради запазването на експонатите спешно да се започне работа по покрива на музея, сподели Мария Георгиева, главен уредник в РИМ Шумен. Тя каза още, че предстои обновяване на музея и подреждане на зала “Съкровищница” по нов експозиционен план. “Иска ни се да осъвременим обстановката, защото ние вътре имаме наистина неоценими съкровища, а са експонирани по начин, който за времето, когато беше направена беше добър, но вече изиграха своята роля. “Съкровищница” е с по-дребни и по-ценни експонати и се изисква по-малки витрини, за да може посетителят да е по-близо до предметите, нужно е и по-различно осветление, с което да се акцентира върху стойността им. В РИМ Шумен се съхраняват над 150 000 движими паметници на културата от халколина до наши дни, от които са показани едва 15 000 в 8 експозиционни зали. Периодично се експонират и временни изложба. В момента във фоайето, което се използва за това е подредена изложбата “От находката до витрината”, която стана традиционна. Тази година, за шести пореден път, археолозите показаха своите нови находки от различните си места на работа в региона. “Идеята е срещу празника на българските археолози на шуменската общественост, на гостите на Шумен да бъдат показани резултатите от предходното археологическо лято, разказа още Георгиева. В самостоятелни витрини са представени всички обекти , на които през 2009 година са работили шуменските археолози – Иваново, Сушина, Ловец, Живково, Средня, Новосел, Кабиюк и Дойранци. Находките са показани преди да са минали отчетите в Археологическия институт на БАН, преди да са реставрирани и доведени във вид, в който те се експонират.

Това е най-атрактивното, най-интересното.

Особеното през изминалото археологическо лято, е, че по-скоро излизаха обекти на място с някакви елементи, които променят и начина на разглеждане на съответния период. Например обектът в с. Иваново. Той е праисторически от 5-то хилядолетие преди Христа и излезли следи от нещо, което е или дървена стена или дървен таван и под на втори етаж, което до този момент в българската археология в праисторията не е откривано и с нетърпение очакваме отчетите, където всъщност се събират всички специалисти на тази епоха и от които нашата археоложка Светлана Венелинова очаква повече информация дали са чували някъде по света да е правено подобно откритие, защото за България се знае, че няма открити такива следи досега. В Иваново също излязла и голяма колекция от модели на жилища. Тези глинени къщички също са изключително редки находки. В Шуменски регион са открити преди години няколко, но именно тези са по-интересни, защото са вече вид изкуство при праисторическия човек и в същото време е и култов признак за преклонение пред дома, пред семейството. Освен това показват и точно как е изглеждало жилището им, защото до нас къщата недостига, заключаваме за вида й именно от тези умалени модели.

Работата по обекта в с. Новосел вече приключи.

Това са работилниците за металопластика, по които няколко години работиха Стела Дончева и доц. Стойчо Бонев от шуменския филиал на АИ към БАН. Вече е ясно какво точно е представлявало мястото и за голямо щастие на археолозите около Златар излезе втори такъв подобен производствен център за направата на металопластика – бронзови и медни украси за колани, инструментите за тяхното изработване и др. Тихомир Тихов и археологът от филиала Станислав Иванов се опитват да довършат обекта в Кабиюк, който започна покойният проф. Рашо Рашев, има още малко работа но са на приключване по уникалния култов център, който се разкри. В Средня е интересно откритието на едни кариери, които са давали вероятно материала за строежа на всички крепости в района и там предстоят допълнителните проучвания. В Живково трета година вече работят античниците и находките им са много интересни. Там се откри също един култов център с рядко намирани култови ями. Те служили за ритуала при погребенията, като в тях се поставяли счупени керамични съдове, предмети от бита, а именно те дават информация за живота на хората в онези времена. Изложбата ще стои един месец и към средата на март археолозите ще си приберат материалите, за да започнат подготовка на публикациите си. Работещите в сградата на историческия музей не крият радостта си от вече отоплените зали, в които посетителите могат да стоят по-дълго и да разглеждат уникалните експонати.

- Г-н Майсторски, вие от години търсите начин за ремонт на покрива на сградата на музея, във фоайето продължават да се виждат кофи, които събират капещата от таваните вода. От толкова влага не са ли застрашени изложените ценностите и на какъв етап е подготовката за спасяването им?

- Това, което казвате, е абсолютно вярно. Правени са няколко реконструкции на покрива, опити да бъде закърпено положението. Фактите са плачевни. Степента на влажност в експозициите е много висока, картината е нелицеприятна с тези кофи и саксии, с които се опитваме да събираме водата и да прикрием течовете във фоайето. Дори миналата година там имахме и инцидент, откърти се голям къс от тавана. Мъничко успяхме да позакърпим проблема, направихме един привременен ремонт в рамките на 300-400 лв. непосредствено преди есента, но далеч не беше достатъчно. Сега наистина са по-малко местата, които текат. Ситуацията наистина беше бедствена и свикахме комисия, назначена от кмета Красимир Костов. С преструктурирането на някои дейности на правителствено ниво, това, което касаеше бедствия и аварии не успяхме да направим постъпки за финансиране на ремонт на покрива. Сега има определен ред по различни европейски програми. Междувременно сградата на музея е деактувана като общинска собственост, и като че ли това може да ни развърже ръцете. Може да кандидатстваме и съвместно с Общината или дори и само музея, естествено, ако има тази финансова самостоятелност, тъй като в настоящия момент ние сме все още със статут на юридическо лице и сме финансово завързани за Общината. Имахме изготвен проект преди години за няколко дейности, които да се извършат, но сега, ако не ги разбием на поетапна работа няма да успеем да намерим средства. Проектът е за над 600 000 лв. и е за цялостно саниране на сградата, включващ и подмяна на дограми, ремонт на покрива, както и климатизация на всички зали в музея и ремонти на къщите музеи. Ние сега сме изградили една отоплителна инсталация в централната сграда и виждам, че ефектът е добър, тя без съмнение ще промени ситуацията, но така или иначе покривът не може да остане не ремонтиран, дограмите не могат да не се подменят с нови и това са все спешни нужди. За съжаление, ние не разполагаме с такива средства и сесията не одобри един капиталов разход, който искахме и касаеше тъкмо покрива над фоайето. Ние оставаме с надеждата годината да бъде достатъчно добра, за да може музеят сам да си финансира тези ремонти. Дори днес подготвяме една докладна записка по друг проблем, но с покрива не сме спрели дотук. Уговорката ми, поне с финансистите, е, че на полугодието, за съжаление не веднага, виждайки финансовите резултати, биха ни отпуснали допълнително средства, за да може в сухия сезон да започнем поетапна работа. От Общината ми е необходимо разрешението за извършване на разход от нашите приходи. За първия етап и десетина хиляди лева биха били достатъчни, но е добре да разполагаме поне с  15 000, което смятам, че е по силите ни. Нашето предложение беше за тези 15 000 да ни се разрешат веднага, но се наложи заплатим отоплителната инсталация на експозицията към бюджета за 2010, което малко променя ситуацията и едно ново решение за пари можем да очакваме в средата на годината. Аз лично се надявам до тогава да имаме решение и за делегиран бюджет на музея, което няма да промени нуждата от средства за капиталови разходи, но във всеки случай при една вече проверена възможност, по-оперативно действие при всякакъв род проблеми дори и в случаи, когато става дума за такива екстремни ситуации – не само сградата на музея. В момента и „Панчо Владигеров” и „Лайош Кошут” имат спешна нужда от ремонт на покривите. В „Панайот Волов” в последния месец буквално има няколко нови теча до ел. табло и там не може само с местене на керемиди, а е нужно цялостно препокриване. Практиката ни е показала, че и за там трябва да имаме едни 10 000 лв. На музейната сграда покривът е съвременна конструкция и само с едно реконструиране със съвременни материали за подобна сума ще можем да отремонтираме много по-голяма площ. Наистина е много тежко положението със сградния фонд и мисля ,че трябва да имаме една по-дългосрочна визия как поетапно да решим проблемите. За съжаление ситуацията непрекъснато се променя. Миналата година имахме едни проблеми  и планове, тази година излизат нови проблеми, нови течове. Вероятно в такива случаи е много важно да имаме по-голяма оперативност и повечко средства за текущи ремонти. Защото там биха могли да бъдат извършвани всички тези дейности и съм сигурен, че тази година може би ще е преломна в начина на управление и финансиране и за такъв тип проблеми все по-малко ще говорим.

- Как планирате да се справите финансово с останалите дейности в този период на криза?

- За 2009 година прогнозите ни за собствени приходи бяха доста сдържани заради очакването на кризата и в България. От гледна точка на отговорността на държавата към нас, за първа година музеите работиха на единни стандарти. В шуменския музей по наша инициатива беше организирана национална среща – семинар по проблемите на налагането на единните стандарти в сферата на културата, на която присъстваха и от министерството. Аз поставих и като въпрос един проблем, за който ми си струва, че не беше добре премислен, а именно да има един стандарт за музеите на база на заетите щатни места без да се отчете примерно сграден фонд и др. сравнително по-обективни показатели. Остана някак си като  добро намерение да се сформира работна група, която да предложи вариант за изчисляване на комбинираните фактори. Държавната субсидия тази година е намалена. Тя е в приблизителните рамки на деветдесетте процента от миналогодишната субсидия, която получихме. За разлика от миналата година, обаче сега няма да има такъв резерв от затворени пари, така че от гледна точка на държавната издръжка отново сме на същия хал. Парите не са достатъчно и си помагаме със собствените средства. Както споменах, миналата година подходихме предпазливо, заложихме 160 000 лева, което беше с двайсетина хиляди повече от предходната година. В крайна сметка, чистите приходи надхвърлиха 220 000 лв. и мога да кажа, че не стигнаха тъй като системата ни е огромна, а проблемите със сградния фонд са изключително тежки. Тук става въпрос не само за съвременните сгради с музейни експозиции, но и за къщите-музеи, които вече са на преклонна възраст и се поддържат при специфичните изисквания на паметници на културата. С много средства. Буквално един участък от покрива на къща – музей „Панчо Владигеров” ни струваше десетина хиляди лева и за да бъде довършен ни трябват още 7 000 лв.

- Какво сочат цифрите, увеличава ли се броят на туристите в шуменските музеи?

- Миналата година определено имаме ръст на посетителите с близо 20%, което разбира се води до отражение и на собствените ни приходи. Очакването тази година е българинът по-малко да може да пътува заради кризата, а точно той миналата година даде този ръст. Ако сме достатъчно убедителни по туристическите борси, може би ще мотивираме туроператорите да ни доведат пък повече чужденци, тай като очакваме България като една надеждна и сравнително достъпна дестинация да бъде посетена от малко повече чужди туристи тази година. Ние се подготвихме за туристическата борса в столицата “Ваканция 2010”, която тече тази седмица, където участваме съвместно с Община Шумен и правим едно по-широко представяне на възможностите за туризъм в Шуменско по един оживен, анимиран и атрактивен начин.

- Имахте една идея за музей на открито, за едно праисторическо селище в южната част на региона, което ще е в реални размери. Какво стана с него?

- Искам и продължавам да съдействам на общините в региона, които искат да имат музеи и да им направим такива. И като пример мога да посоча вариант за едно частно обществено партньорство в Иваново, един специфичен комплекс, за който имахме един проект за съжаление, изграждането, на който изисква много средства и по проучването на терена. Но ние вървим напред, така или иначе, всяка година макар и с по-бавно темпо, отколкото на всички ни се искаше. Да, има идеен проект за праисторическо селище на брега на с. Сушина и много се надявам, че сме в състояние по някоя от европейските програми да партнираме на частния стопанин на земите там. Защото ние можем точно това – да партнираме, а не да бъдем инициатори. Вече трета поредна година община Върбица е готова да финансира, според скромните си възможности, но разкопките на обектите в Сушина и особено в Иваново, където се вижда, че има изключително богат материал, според това, което беше открито на разкопките. И тези проучвания се дължат основно на парите на Община Върбица, частично на дарения, частично на наши средства. Там трупаме опит, но изграждането на такъв обект, който да представя в експозиция миналото, археологията на района изисква много средства и се надявам, че може да стане чрез европейско финансиране и от подобни проекти не бива да бягаме.

- Миналата година освен с археологически находки можете да се похвалите и с историко-етнографски експедиции и проучвания и извън страната. Ще разкажете ли повече за посещението си в Украйна?

- Една от експедициите беше в Украйна, село Кулевча, където живеят потомци на днешните кюлевчани.(б.р. с. Кюлевча, Шуменско) от преди 180 години. Беше изключително важно да възстановим нашия научен интерес. И като че ли наистина беше една първа от поредици експедиция, която трябваше да направим. Това беше един своеобразен начин на “Моментна снимка” на етнокултурата там, в този район, където хората се определят като българи. Срещата ни беше изключително емоционална и полезна от научна гледна точка. Трябва да кажа веднага, че в движение буквално тази експедиция прерасна в голям проект с включване на група младежи от Украйна в разкопки в землището на село Кюлевча тук. Проектът се нарича „България без граници” и за него получихме подкрепа и от Община Шумен и от спонсори – Фондация „Българска памет”, нотариус Ася Асенова в Шумен, разбира се и собствени средства на РИМ Шумен. Много мощен спонсор се появи в Украйна още в зародиша на идеята. Българин от с. Кулевча, който развива успешен бизнес там. Иван Степанович Димов заяви желание да ни помогне. Беше много радостен и развълнуван при гостуването ни в дома му и той пое престоя на 16 деца от Кулевча, за които организирахме балансирана програма през август миналата година като им показахме старите ни столици и няколко дни участваха в разкопките край Кюлевча. По-късно научих, че за клуба “Съхрани българското”, който тук си създадоха, а там доразшириха и стана първия задграничен клуб е бил закупен компютър. Имаме уверение, че в училището ще бъда прекаран интернет и ще могат да комуникират с връстниците си тук от нашите клубове. Тук те получиха много подаръци дори и лично от президента Георги Първанов, под чиято егида е дейността на “Съхрани българското”. Нашите планове през тази година са експедицията да продължи, да довършим експедицията си в с. Кулевча, но предимно да работим в съседното с. Заря (Камчик). Старото име Камчик произхожда от наименованието на река Камчия в нашия район. Няма никакво съмнение, че заселниците там са от нашия район, от кои точно села са се преселили още не можем да кажем. Ето това ни е задачата. Знаем, че село Заря имат контакти с Девня от около 30 години, но дали става дума за едно съвременно приятелство или потомственост тепърва ще установяваме. От с. Кулевча беше събран много материал и като песни, и исторически документи, включително и информация от надгробни паметници, някои, от които датират от първата половината XIX-ти век. Един от надписите беше от 1835 година. Донесохме изключително ценна сбирка от копия на документи от инвентарни описи - първият, от които е точно от 1835 година и вече колония Кулевча, както е наречена, е създадена и са описани различни фамилии с броя на членовете, по пол с инвентара, който притежават и земята, която обработват. Предстои да бъдат анализирани тези документи. Много добре бяха посрещнати наши колекции, които представихме из страната. Много успешно беше турнето на една наша изложба на киноафиши в страната и сега подготвяме гостуване в Будапеща на Българския културен институт на 25 март. И нещо нетрадиционно, с което да привлечем почитатели на музея. За първи път миналото лято организирахме риболовно състезание “Музеят и приятели”, което премина много приятно и ще го наложим като традиция. 

Лилия Вълкова